I am the line… I hold you near…


За Килограмите и Медиите
април 16, 2008, 3:15 pm
Публикувано в: Без категория | Етикети: , , , ,


Ако очаквате поредната критика към „идеала за красота, който медиите ни налагат”, няма да го бъде.
За друго иде реч, но пак ще е оплакване, спокойно.
Защо винаги ни показват крайности?
Или ще покажат потресаващо изглеждаща анорексичка, или потресаващо изглеждащ човек с наднормено тегло? И всеки ще те агитира да правиш обратното на това, което той е правил. Или да ядеш, защото не си струва да си разбиваш здравето и живота с нещо тооолкова избежно (пука ли ти дали има такава дума?), в резултат на което има достатъчно много хора, които набиват ли набиват, оправдавайки се с това колко ужасна е била „оная кльощавата по телевизията” (познавам ги тея хора). Или пък ще те съветват през сълзи никога да не допускаш да се превръщаш в лоена топка с (познайте) здравни проблеми и нещастен живот, в резултат на което пък има от тея, дето хапват по две марулки дневно да не би случайно да заприличат на „оня гнусен плондир, дето го гледах във vbox-a” (и тея ги познавам).
Лесно е да се хванеш за това, което ти е изгодно в момента, а после да обвиниш телевизията, списанията и т.н. Но това си е човешката природа, а аз не критикувам нея в момента (което е адски изненадващо всъщност, имайки предвид колко анти съм настроена към човечеството). Критикувам крайностите, които си умират да ни покават по въпросните телевизии и списания. Ясно ми е, че привличат по-голяма аудитория от прост съвет „Нито се тъпчете, нито гладувайте, бе мама му стара!”, но не пречи да се издразня.
И сега, понеже част от човешката природа е и да каже „ти пък ква си, че да коментираш”, ще споделя своята килограмена история (по-голяма глупост можех ли да измисля?). Аз съм едно младо, младо, зелеено още момиче, което се чувства добре в тялото си. Спортувам активно, но няма да споделя с какво точно се занимавам, защото хората си създават грешното впечатление, че и аз съм кльощава и вманиачена по теглото си. Стереотипи. Свикнала съм. Радвам се, че не се вписвам. От 10-годишна слушам „дебела си, пълна си, дрън-дрън”, което сега вече осъзнавам колко извратено е било. Имала съм моменти, в които съм била убедена, че това е така. Имала съм моменти, в които действително е било така. Като напълно здравословния ми и надебелителен (днес съм особено изобретателна откъм думи) пубертет, последван от напълно здравословното ми и ненарочно спихване след това. Видях достатъчно момичета, които изобщо не можаха да стигнат до пубертет и съм доволна, че си минах през всичко, въпреки че физическото натоварване в комбинация с излишни килца си е голяяяяяма мъка (но не невъзможно, така че се дигнете от задниците си).
Във форма съм, чувствам тялото си в кондиция и съм се научила да се харесвам. Което, както научих в последствие, се оказа един от положително влияещите фактори. :-)
А за храната… просто вече знам кое как ми влияе. И това се учи.
И сега ще се попитате защо си губя времето да говоря за нещо толкова повърхностно (а имам претенции за НЕ-повърхностен и сериозен човек). Ами това е навсякъде. И ти се заглеждаш по улиците, телевизията и списанията. И ти си имаш своя собствена представа за красотата. И това всъщност е най-красивата част от всичко. Стига да не се изтрепвахме да се вписваме в чужди стандарти, докато правим себе си нещастни.



Котешка Изложба
април 7, 2008, 6:49 pm
Публикувано в: Без категория | Етикети: , ,

Световно известен факт е, че потенциалното ми бъдеще е на стара мома с 873645287 котки, от която се страхуват всички съседски деца. Мухахаа. Изобщо не влагам лоши чувства като го казвам. Трябва да отбележа, че и този развой изисква специфична душевност и има своя чар. Ха! Плюс това дъртите вещици винаги са колоритни и интересни образи по филмите. Oh yes! You know you love it :)))

Та по тоя случай котешката изложба си беше абсолютно задължително мероприятие. Нищо, че беше преди седмица. Аз винаги съм назад със споделянето на информация. ( Щот съм смотана. )

За котколюбителите. ( Сега ме мързи да разучавам джвъчките и как да ги джитна под линкче. Думите с “дж” са много яки. Сега го осъзнавам. )

kotka 1
kotka 2
kotka 3
kotka 4
kotka 5
kotka 6
kotka 7
kotka 8
kotka 9
kotka 10

По мое скромно (хаха) мнение котките са твърде висши същества, за да ги оценяват по дължина на косъма и форма на муцуната. Пффф.



Гето Милевски натюрморт
март 24, 2008, 5:38 pm
Публикувано в: Без категория | Етикети: , ,

Moskvich 403
moskvich 403
moskvich 403



wow…
март 17, 2008, 5:44 pm
Публикувано в: Без категория | Етикети:

Цели три постинга (или както му се вика) преди да забравя за съществуването на това нещо…

Възхищавам си се.



Karmacoma… what?
февруари 17, 2008, 8:39 pm
Публикувано в: Без категория | Етикети:

        Не вярвам в много неща, обаче има такива, в които по една или друга причина много ми се ще да вярвам. Кармата е на първо място в списъка. Нито съм особено духовно извисена, нито нещо подобно, но понятието “Карма” е тоооолкова разпространено и тоооолкова възпявано (кога в хубави, кога в не толкова хубави песни), че просто би било срамота да не си поразсъждавам над въпроса.


        Ще си призная още в началото. Главната причина да ми се ще да вярвам в идеята за такова животно като кармата (ще ми се да вярвам да не се бърка с вярвям) е чисто егоистична. Ако приемем, че който търси – намира, би била абсолютно прекрасно да приемем и че, който си го търси, си го получава. То дори звучи красиво. Като една прилично отмъстителна натура, съм фен на идеята. Оооо, вече си го представям…. толкова противни хора изправени пред шамарената фабрика на справедливостта…. блаженство.
        Естествено, представяйки си тази живописна картина, изобщо не се включвам в нея. Не че не си го заслужавам…. о, моля ви се. Просто жестоката истина само ще ми развали удоволствието. Сега приемаме, че аз не си поемам последствията, а само се забавлявам на чуждото заслужено нещастие. Хмм… на втори поглед самият факт, че толкова ме забавлява тая мисъл, сигурно си е цял ред черни карма точки. Бррр, що ми беше да го хвърлям този втори поглед? Добре, абстрахирам се от това, че и аз съм човешко същество, и аз съм лоша, и продължавам нататък.

       Нещото, което не ми изнася, е тая работа с натрупването. Аз искам справедливост сега. Искам отвратителния човек до мен (а такива - много) да си го получи в удобно за мен време и в близките година – две. Демек, тук и сега, не след два живота и в някоя паралелна вселена, мерси. За какво ми е на мен гадта да се прероди в торен бръмбар след сто години? Аз няма да съм там да злорадствам, а къде отива смисъла при това положение? Освен, ако не съм торния бръмбар в съседство, което е напълно възможно.

        Даааааа, знам, не това е смисълът на идеята за кармата. Всичко си е за тебе , а, у, ок. Ама точно, щото сме си хора и като такива, сме големи животни, няма какво да си кривим душата – кеф ще ни е, ако Пешо, Гошо, Стамат или който и да е тоя, дето ни е тровил живота със съществуването си, почне да си го получава обратно.

        Казах си го още в началото – не съм духовно извисена, отмъстителна съм (главно на думи, шанс) и мненито ми по повечето въпроси е тясно свързано с егото ми. И моите дни на торен бръмбар сигурно ме очакват. Ама… всичко се връща (ей, Руше, где си бе?). Предполагам…?

Karma police… I`ve given all I can, it`s not enough
I`ve given all I can but we`re still on the payroll
And for a minute there I lost myself… I lost myself



Разни Работи
февруари 11, 2008, 5:21 pm
Публикувано в: Без категория

Депресиите 

Как пък веднъж не ме хвана една от тези, дето нямаш апетит и стабилно слабееш от мъка? Що не е една универсална за всички? За депресия иде реч. Нечестно е. И само те депресира още повече. Изобщо не е лесно да си депресивна личност. Затова пък звучи много драматично.

Свети Валентин

В стила на баснята за лисицата и гроздето ще кажа, че това е един адски тъп празник и отказвам да бъда част от лудницата. Не че имам избор, но тази част принципно се премълчава. Трифоне, къде си, баце? Стар стил, нов стил, праисторически стил, се ми е тая.

Обувките

Рая vs. Фетишистките чепици - 0:1  . Явно подсъзнателно (но изненадващо осъзнато) се опитвам да запълня празнината в живота си (разбирай пълната липса на такъв) с боклуци. А смятах, че съм имунизирана срещу тея женски простотии. Много ме разочароваш, Рая, много. (Ама пък какви хубави обувки имаш.)

Четенето Между Редовете

Ми ти си емоционална. = Ти си психически нестабилна и ме плашиш.

Джули

След като обясних на Джули какво е blog (понеже и аз много разбирам) тя пожела да бъде спомената, така че: Здрасти, Джули! Сега остава да намери “голямото черно копче” на компютъра, да влезе в интернет и да се добере благополучно до тук.

Доста успешно се офлянквах вместо да седна да уча. Това много хубаво нещо ще излезе.



Intro
февруари 10, 2008, 7:50 pm
Публикувано в: Скъпа Рая | Етикети: ,

      Скъпа Рая,  

От толкова време му се кумиш на тоя блог, човек ще си каже, че е ядрена физика.Крайно време беше да оставиш исторически отпечатък в интернет пространството и той да не е в MySpace (там бюлетините се трият след десетина дни, което според твоето его, е крайно недостатъчен период).  

Спокойно, Райче. Винаги ще има поне петима човека, на които да пробуташ линка към този блог. Все един ще се излъже да прочете написаното (и ще осъзнае, че животът му досега е бил абсолютно безсмислен : ). В краен случай сама ще си оставяш анонимни коментари. Няма лошо. За повдигане на самочувствието.  

Оу, да не забравя. Мааалък съвет: ограничи употребата на думичката аз доколкото ти е възможно. Знам, знам, приеми го кото предизвикателство. Преодолей себе си един вид, сеш се?  

Ами май за сега е това. 

Твое завинаги,

Вътрешното ти Аз (в този вид е позволено)