Публикувано в: Без категория | Етикети: диети, килограми, списания, телевизия, абсолюлтни глупости
Ако очаквате поредната критика към „идеала за красота, който медиите ни налагат”, няма да го бъде.
За друго иде реч, но пак ще е оплакване, спокойно.
Защо винаги ни показват крайности?
Или ще покажат потресаващо изглеждаща анорексичка, или потресаващо изглеждащ човек с наднормено тегло? И всеки ще те агитира да правиш обратното на това, което той е правил. Или да ядеш, защото не си струва да си разбиваш здравето и живота с нещо тооолкова избежно (пука ли ти дали има такава дума?), в резултат на което има достатъчно много хора, които набиват ли набиват, оправдавайки се с това колко ужасна е била „оная кльощавата по телевизията” (познавам ги тея хора). Или пък ще те съветват през сълзи никога да не допускаш да се превръщаш в лоена топка с (познайте) здравни проблеми и нещастен живот, в резултат на което пък има от тея, дето хапват по две марулки дневно да не би случайно да заприличат на „оня гнусен плондир, дето го гледах във vbox-a” (и тея ги познавам).
Лесно е да се хванеш за това, което ти е изгодно в момента, а после да обвиниш телевизията, списанията и т.н. Но това си е човешката природа, а аз не критикувам нея в момента (което е адски изненадващо всъщност, имайки предвид колко анти съм настроена към човечеството). Критикувам крайностите, които си умират да ни покават по въпросните телевизии и списания. Ясно ми е, че привличат по-голяма аудитория от прост съвет „Нито се тъпчете, нито гладувайте, бе мама му стара!”, но не пречи да се издразня.
И сега, понеже част от човешката природа е и да каже „ти пък ква си, че да коментираш”, ще споделя своята килограмена история (по-голяма глупост можех ли да измисля?). Аз съм едно младо, младо, зелеено още момиче, което се чувства добре в тялото си. Спортувам активно, но няма да споделя с какво точно се занимавам, защото хората си създават грешното впечатление, че и аз съм кльощава и вманиачена по теглото си. Стереотипи. Свикнала съм. Радвам се, че не се вписвам. От 10-годишна слушам „дебела си, пълна си, дрън-дрън”, което сега вече осъзнавам колко извратено е било. Имала съм моменти, в които съм била убедена, че това е така. Имала съм моменти, в които действително е било така. Като напълно здравословния ми и надебелителен (днес съм особено изобретателна откъм думи) пубертет, последван от напълно здравословното ми и ненарочно спихване след това. Видях достатъчно момичета, които изобщо не можаха да стигнат до пубертет и съм доволна, че си минах през всичко, въпреки че физическото натоварване в комбинация с излишни килца си е голяяяяяма мъка (но не невъзможно, така че се дигнете от задниците си).
Във форма съм, чувствам тялото си в кондиция и съм се научила да се харесвам. Което, както научих в последствие, се оказа един от положително влияещите фактори. :-)
А за храната… просто вече знам кое как ми влияе. И това се учи.
И сега ще се попитате защо си губя времето да говоря за нещо толкова повърхностно (а имам претенции за НЕ-повърхностен и сериозен човек). Ами това е навсякъде. И ти се заглеждаш по улиците, телевизията и списанията. И ти си имаш своя собствена представа за красотата. И това всъщност е най-красивата част от всичко. Стига да не се изтрепвахме да се вписваме в чужди стандарти, докато правим себе си нещастни.
